КРАСИВАТА НРАВСТВЕНОСТ НА ПРАТЕНИКА (АЛЕЙХИССЕЛЯМ) (12)

19. Постелята му бе от обработена кожа, пълна с палмови влакна. Когато му бе донесена постеля, напълнена с вълна, не я прие и каза: „О, Аише! Кълна се във Всевишния Аллах, ако поискам, Всевишният Аллах би направил така, че навсякъде около мен да се намират купчини от злато и сребро.“ Понякога лягаше върху рогозка, дъски, дюшек, тъкана черга или на голата земя.

   20. Всяка вечер си слагаше три пъти антимон (сюрме) на очите.

   21. В дома му винаги се намираше огледало, гребен, антимон, мисвак, игла, конец. По време на военни походи ги носеше заедно със себе си.

   22. След изпълнението на нощния намаз си лягаше и спеше до полунощ, след това до утринния намаз се занимаваше със служене на Всевишния (ибадет). Лягаше на дясната си страна, дясната си ръка слагаше под бузата си, прочиташе някои сури от Свещения Коран и заспиваше.

   23. Неочаквано видяното тълкуваше за добро. Не приемаше нищо за лошо предзнаменование.

   24. В тъжни моменти се хващаше за брадата си и се замисляше.

   25. Когато бе разстроен, изпълняваше намаз. Насладата и удоволствието от намаза премахваше тъгата му.

   Пейгамберът ни (салляллаху алейхи ве селлем) толкова много се страхуваше от Всевишния Аллах, толкова много служеше на Него, че никой друг нямаше силата да повтори същото. Изпълняваше намаз, докато му се подуят благословените нозе. Когато му казаха: „О, Пратенико на Аллах! Защо се подлагате на толкова трудности, след като всички ваши минали и бъдещи грехове са опростени.“, отговаряше им: „Да не бъда ли аз най-благодарният раб на Всевишния Аллах.“